Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
50
резултата от
7
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Син Човечески
'.
1.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
А това, в което денем и нощем се намира Азът, и което е родено от физическото и етерното тяло, се нарича “дете на човека” или “
Син
човечески
”.
Кому дължи своето съществувание този индивидуален, вътрешен човешки живот, който търси подкрепа извън физическото и етерното тяло? Той дължи своето съществувание на човешкото физическо и етерно тяло, които са образувани постепенно в хода на Земното развитие. Човекът съзнава това, което денем потъва във физическите сетива и наблюдава физическия свят, а нощем изпада в безсъзнание, понеже е откъснат от състоянието, в което се е намирал по-рано. На окултен език това, което днес лежи в леглото, се нарича същинският земен човек. Точно това представляваше “човекът”.
А това, в което денем и нощем се намира Азът, и което е родено от физическото и етерното тяло, се нарича “дете на човека” или “Син човечески”.
Синът човечески е Азът и астралното тяло, така както те са възникнали в хода на Земното развитие от физическото и етерното тяло. За тази цел разполагаме с техническия израз “Син човечески”. Защо дойде Христос Исус на Земята? Какво трябваше да даде Неговият Импулс на Земята? Този “Син човечески”, който се откъсна от лоното на Боговете и се освободи от старите връзки, постигайки физическото съзнание, е длъжен чрез слезлия на Земята Христос отново да се издигне до съзнанието за Боговете.
към текста >>
Син
ът
човечески
е Азът и астралното тяло, така както те са възникнали в хода на Земното развитие от физическото и етерното тяло.
Той дължи своето съществувание на човешкото физическо и етерно тяло, които са образувани постепенно в хода на Земното развитие. Човекът съзнава това, което денем потъва във физическите сетива и наблюдава физическия свят, а нощем изпада в безсъзнание, понеже е откъснат от състоянието, в което се е намирал по-рано. На окултен език това, което днес лежи в леглото, се нарича същинският земен човек. Точно това представляваше “човекът”. А това, в което денем и нощем се намира Азът, и което е родено от физическото и етерното тяло, се нарича “дете на човека” или “Син човечески”.
Синът човечески е Азът и астралното тяло, така както те са възникнали в хода на Земното развитие от физическото и етерното тяло.
За тази цел разполагаме с техническия израз “Син човечески”. Защо дойде Христос Исус на Земята? Какво трябваше да даде Неговият Импулс на Земята? Този “Син човечески”, който се откъсна от лоното на Боговете и се освободи от старите връзки, постигайки физическото съзнание, е длъжен чрез слезлия на Земята Христос отново да се издигне до съзнанието за Боговете. Чрез силата на Христос, който слезе на Земята, Синът човечески отново трябва да се издигне до Боговете.
към текста >>
За тази цел разполагаме с техническия израз “
Син
човечески
”.
Човекът съзнава това, което денем потъва във физическите сетива и наблюдава физическия свят, а нощем изпада в безсъзнание, понеже е откъснат от състоянието, в което се е намирал по-рано. На окултен език това, което днес лежи в леглото, се нарича същинският земен човек. Точно това представляваше “човекът”. А това, в което денем и нощем се намира Азът, и което е родено от физическото и етерното тяло, се нарича “дете на човека” или “Син човечески”. Синът човечески е Азът и астралното тяло, така както те са възникнали в хода на Земното развитие от физическото и етерното тяло.
За тази цел разполагаме с техническия израз “Син човечески”.
Защо дойде Христос Исус на Земята? Какво трябваше да даде Неговият Импулс на Земята? Този “Син човечески”, който се откъсна от лоното на Боговете и се освободи от старите връзки, постигайки физическото съзнание, е длъжен чрез слезлия на Земята Христос отново да се издигне до съзнанието за Боговете. Чрез силата на Христос, който слезе на Земята, Синът човечески отново трябва да се издигне до Боговете. В миналото само отделни избраници можеха да надзъртат в божествено-духовния свят чрез процедурите на древното мистерийно посвещение.
към текста >>
Този “
Син
човечески
”, който се откъсна от лоното на Боговете и се освободи от старите връзки, постигайки физическото съзнание, е длъжен чрез слезлия на Земята Христос отново да се издигне до съзнанието за Боговете.
А това, в което денем и нощем се намира Азът, и което е родено от физическото и етерното тяло, се нарича “дете на човека” или “Син човечески”. Синът човечески е Азът и астралното тяло, така както те са възникнали в хода на Земното развитие от физическото и етерното тяло. За тази цел разполагаме с техническия израз “Син човечески”. Защо дойде Христос Исус на Земята? Какво трябваше да даде Неговият Импулс на Земята?
Този “Син човечески”, който се откъсна от лоното на Боговете и се освободи от старите връзки, постигайки физическото съзнание, е длъжен чрез слезлия на Земята Христос отново да се издигне до съзнанието за Боговете.
Чрез силата на Христос, който слезе на Земята, Синът човечески отново трябва да се издигне до Боговете. В миналото само отделни избраници можеха да надзъртат в божествено-духовния свят чрез процедурите на древното мистерийно посвещение. За тези личности, в древността беше запазен един технически израз. Тези, които можеха да виждат в божествено-духовния свят и да се явяват като негови свидетели, бяха наричани “змиите”. “Змии” са онези личности, които бяха посвещавани в древните Мистерии.
към текста >>
Чрез силата на Христос, който слезе на Земята,
Син
ът
човечески
отново трябва да се издигне до Боговете.
Синът човечески е Азът и астралното тяло, така както те са възникнали в хода на Земното развитие от физическото и етерното тяло. За тази цел разполагаме с техническия израз “Син човечески”. Защо дойде Христос Исус на Земята? Какво трябваше да даде Неговият Импулс на Земята? Този “Син човечески”, който се откъсна от лоното на Боговете и се освободи от старите връзки, постигайки физическото съзнание, е длъжен чрез слезлия на Земята Христос отново да се издигне до съзнанието за Боговете.
Чрез силата на Христос, който слезе на Земята, Синът човечески отново трябва да се издигне до Боговете.
В миналото само отделни избраници можеха да надзъртат в божествено-духовния свят чрез процедурите на древното мистерийно посвещение. За тези личности, в древността беше запазен един технически израз. Тези, които можеха да виждат в божествено-духовния свят и да се явяват като негови свидетели, бяха наричани “змиите”. “Змии” са онези личности, които бяха посвещавани в древните Мистерии. Тези “змии” бяха предшествениците на Христовото дело.
към текста >>
Това, което представляваха тези отделни личности, трябваше да стане достояние - чрез силата на Христос - на всеки
Син
човечески
.
За тези личности, в древността беше запазен един технически израз. Тези, които можеха да виждат в божествено-духовния свят и да се явяват като негови свидетели, бяха наричани “змиите”. “Змии” са онези личности, които бяха посвещавани в древните Мистерии. Тези “змии” бяха предшествениците на Христовото дело. Мойсей оповести своята мисия като издигна пред народа си символа на онези, които можеха да виждат в духовните светове: той издигна не друго, а змията (4 Мойсей 21, 8-9).
Това, което представляваха тези отделни личности, трябваше да стане достояние - чрез силата на Христос - на всеки Син човечески.
Същото подчертава и Христос по-нататък в разговора си с Никодим: „ И както Мойсей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човечески! ” (3, Тук Христос си служи направо с древните технически изрази.
към текста >>
тъй трябва да се издигне
Син
Човечески
!
Тези “змии” бяха предшествениците на Христовото дело. Мойсей оповести своята мисия като издигна пред народа си символа на онези, които можеха да виждат в духовните светове: той издигна не друго, а змията (4 Мойсей 21, 8-9). Това, което представляваха тези отделни личности, трябваше да стане достояние - чрез силата на Христос - на всеки Син човечески. Същото подчертава и Христос по-нататък в разговора си с Никодим: „ И както Мойсей издигна змията в пустинята,
тъй трябва да се издигне Син Човечески!
” (3, Тук Христос си служи направо с древните технически изрази. Нужно е само да се вникне в буквалния смисъл на Неговите думи и тогава разбираме точния смисъл, който се покрива с антропософското учение. Ето защо в древността учението за “Аз-съм” можеше да бъде само загатнато. За силата на “Аз-съм”, която трябваше да се пробуди у всеки Син човечески, народите можеха само да чуят нещо, позовавайки се на посветените и техния авторитет.
към текста >>
За силата на “Аз-съм”, която трябваше да се пробуди у всеки
Син
човечески
, народите можеха само да чуят нещо, позовавайки се на посветените и техния авторитет.
тъй трябва да се издигне Син Човечески! ” (3, Тук Христос си служи направо с древните технически изрази. Нужно е само да се вникне в буквалния смисъл на Неговите думи и тогава разбираме точния смисъл, който се покрива с антропософското учение. Ето защо в древността учението за “Аз-съм” можеше да бъде само загатнато.
За силата на “Аз-съм”, която трябваше да се пробуди у всеки Син човечески, народите можеха само да чуят нещо, позовавайки се на посветените и техния авторитет.
Но и за тези подробности Евангелието на Йоан ни осведомява достатъчно точно. Вече видяхме какво означава “Аз-съм” в Евангелието на Йоан. Дали и това “Аз-съм” е дадено на човека бавно и постепенно? Бавно и постепенно ли е възвестено то? Дали наистина Старият Завет пророчески говори за подготовката, чрез която човечеството ще може да приеме Импулса, който е скрит във въплътеното “Аз-съм”?
към текста >>
2.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
И както днес човекът е
син
човечески
, роден от човека, така в миналото той е бил
син
на Земята, роден от Земята, понеже Земята беше още едно живо същество.
Имаше време, когато човеците бяха свързани по този начин с останалата Земя. /виж рис. № 6/. Както казахме, ние засягаме тук една сериозна тайна: тайната, която е оставила своите последни следи чрез това, че когато днес човекът влиза в света, той се освобождава от майчиния организъм чрез пъпната връзка. Тази връзка с майчиния организъм е последният остатък на онази връзка, която човекът имаше с майката-Земя.
И както днес човекът е син човечески, роден от човека, така в миналото той е бил син на Земята, роден от Земята, понеже Земята беше още едно живо същество.
Човекът става самостоятелен с това, че пъпната връзка, която го свързваше с цялата Земя, бе така да се каже отрязана. Чрез това той стана едно същество, което бе раждано от своите себеподобни. Ние трябва да бъдем наясно върху това, че кръвоносните съдове, които днес се намират в човека, не са нищо друго освен продължения на теченията, които през време на древното състояние на Земята пронизваха цялата Земя. Същото трябва да кажем и за нишките на нервната система на човека. Всичко, което имате като нерви, имаше своите продължения в майката-Земя.
към текста >>
Преди да бъде
син
човечески
, човекът беше
син
на Земята.
Днес това е като отрязването от онези течения, които като нерви пронизваха цялата Земя. Същото е и с другите удове на човешкото същество. Човекът е роден от майката-Земя. Това, което днес е затворено в човека чрез неговата кожа, е проникнало в него от цялата Земя. Човешкото същество е взето от Земята и внесено вътре в неговата кожа.
Преди да бъде син човечески, човекът беше син на Земята.
Думата Адам значи собствено син на Земята. Всички тези имена сочат към много важни тайни. Но когато осъзнаем това, ние ще разберем, че преди на Земята да се яви видимият човек, тя съдържаше вече в себе си всички сили на този видим човек. Преди човекът да стане един човек, Земята беше носителка на всички човешки сили. Следователно Земята е родителката на човешкия род.
към текста >>
Думата Адам значи собствено
син
на Земята.
Същото е и с другите удове на човешкото същество. Човекът е роден от майката-Земя. Това, което днес е затворено в човека чрез неговата кожа, е проникнало в него от цялата Земя. Човешкото същество е взето от Земята и внесено вътре в неговата кожа. Преди да бъде син човечески, човекът беше син на Земята.
Думата Адам значи собствено син на Земята.
Всички тези имена сочат към много важни тайни. Но когато осъзнаем това, ние ще разберем, че преди на Земята да се яви видимият човек, тя съдържаше вече в себе си всички сили на този видим човек. Преди човекът да стане един човек, Земята беше носителка на всички човешки сили. Следователно Земята е родителката на човешкия род. Както не бих те могли да си представите, че от днешната камениста Земя би могъл да се роди някога човекът, също така човекът не можеше да се роди из Земята, ако тя не беше едно живо същество.
към текста >>
3.
10. Десета лекция, 26 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Син
а
Човечески
.
Блажени вие, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени вие, които плачете сега, защото ще се разсмеете. Блажени сте вие, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят, и отхвърлят вашите имена като нещо лошо поради
Сина Човечески.
Радвайте се този ден и ликувайте, защото ето, голяма е наградата ви в духовните светове" (Лука 6,20-23) Ето, тук ние сме изправени пред учението за кармическото разплащане, пред възмездието, и то без да навлизаме по някакъв абстрактен начин в учението за Кармата и реинкарнацията; ясно виждаме стремежа към това, да се породи една душевна убеденост, основаваща се на чувствата, една убеденост, че този, който изпитва глад в една или друга област, рано или късно ще намери възмездие. Тези чувства трябваше да бъдат влети в човешките души.
към текста >>
По-рано хората бяха длъжни да приемат законите от
Син
ай в онзи духовен поток, където се усещаше непосредственото присъствие на Христос, само че в този случай всичко опираше най-вече до човешкото астрално тяло.
Вложените в нея сили се проявиха едва в следващата инкарнация. Тук, в една екзотерична лекция, не следва да бъдат назовавани имената, свързани с този езотеричен процес; само ще загатнем, че тази индивидуалност, която беше възкресена от Христос Исус в лицето на младежа от Наин, по-късно се прероди като един изтъкнат мисионер, обновил цялото християнство с помощта на онези сили, които бяха вложени в него още през миналата му инкарнация. Да, Христос и сега се погрижи за това, че през следващите епохи можа да се появи една личност, която да тласне християнството още по-напред в неговото развитие, и тази личност, тази индивидуалност, която беше възкресена в младежа от Наин, е призвана да свърже християнството все повече и повече с учението за реинкарнацията и Кармата, с учението което докато Христос ходеше по Земята все още не можеше да бъде оповестено, защото тогава то трябваше да бъде вложено в човешките души само под формата на една чувствена нагласа. Фактически в Евангелието на Лука, Христос Исус достатъчно ясно посочва, че в общочовешката еволюция се намесва един съвършено нов елемент: осъзнаването на Аза; той посочва стига да го прочетем между редовете -, че по-рано духовните светове не са се откривали на себесъзнателния Аз, а са прониквали в човека чрез негово то физическо, етерно и астрално тяло, внасяйки по този начин и един елемент на несъзнателност. Сега нещата трябваше да бъдат променени.
По-рано хората бяха длъжни да приемат законите от Синай в онзи духовен поток, където се усещаше непосредственото присъствие на Христос, само че в този случай всичко опираше най-вече до човешкото астрално тяло.
Законите бяха дадени на човека, но те определяха живота му без да апелират към неговите Азови сили. Тези Азови сили обаче можаха да се проявят едва по времето на Христос Исус, понеже едва тогава хората cтигнаха до съзнанието за своя Аз. Ето за какво загатва Христос Исус в Евангелието на Лука, когато казва, че хората първо трябва да узреят и да приемат в душите си един съвършено нов принцип; ето за какво става дума, когато Христос говори за своя предтеча, Йоан Кръстител (Лука 7,18-35). А как самият Христос виждаше тази индивидуалност на Йоан? Той казваше: Йоан беше призван да покаже на хората още преди идването на Христос и то в най-чиста и благородна форма не друго, а старото учение на пророците.
към текста >>
А после още веднъж насочва внимание то им върху тайната, скрита зад това събитие: „И дойде времето, когато
Син
човечески
ще бъде предаден в ръце
човечески
", или с други думи: Идва времето, когато изпълнявайки своята планетарна мисия, хората ще изградят в себе си нещо, което постепенно ще започне да се влива в останалите, времето когато човешкият Аз вече озарен от самия Христос ще бъде предоставен в ръцете на човека.
Обаче в същото време трябваше да бъде показано и друго: Как тогавашните хора, включително и най-напредналите индивиди, бяха неспособни да приемат Христовия Принцип в себе си. Едно начало в тази посока беше направено по време на Преображението, но и то показа, че засега учениците не са в състояние да приемат докрай Христовия Принцип в себе си. Ето защо, веднага след това искайки да приложат Христовия Принцип и да изцелят един обсебен от злия дух човек техните сили се оказват недостатъчни. И тогава Христос още веднъж им напомня, че те са само в началото: Аз ще трябва да остана още дълго всред вас, докато вашите сили започнат да се вливат също и в другите хора. И тогава той прави това, което учениците не могат.
А после още веднъж насочва внимание то им върху тайната, скрита зад това събитие: „И дойде времето, когато Син човечески ще бъде предаден в ръце човечески", или с други думи: Идва времето, когато изпълнявайки своята планетарна мисия, хората ще изградят в себе си нещо, което постепенно ще започне да се влива в останалите, времето когато човешкият Аз вече озарен от самия Христос ще бъде предоставен в ръцете на човека.
„Вложете в ушите си тия думи: Син Човечески ще бъде предаден в ръце човешки. Но те не разбираха тия думи, защото те бяха скрити зад тях" (Лука 9,44-45). А сега питам: колко души са разбрали тези думи? Но работата е там, че все повече и повече хора ще ги разбират и ще знаят, че сега Азът, Синът Човечески ще бъде предоставен в ръцете на човека. Христос Исус също добавя: Днешният човек, така както стои той пред нac е един продукт, възникнал от взаимодействието между онези древни сили, когато луциферическите Същества все още не бяха засегнали човека; но после се появиха луциферическите сили и се превърнаха в пречка за неговото развитие.
към текста >>
„Вложете в ушите си тия думи:
Син
Човечески
ще бъде предаден в ръце човешки.
Едно начало в тази посока беше направено по време на Преображението, но и то показа, че засега учениците не са в състояние да приемат докрай Христовия Принцип в себе си. Ето защо, веднага след това искайки да приложат Христовия Принцип и да изцелят един обсебен от злия дух човек техните сили се оказват недостатъчни. И тогава Христос още веднъж им напомня, че те са само в началото: Аз ще трябва да остана още дълго всред вас, докато вашите сили започнат да се вливат също и в другите хора. И тогава той прави това, което учениците не могат. А после още веднъж насочва внимание то им върху тайната, скрита зад това събитие: „И дойде времето, когато Син човечески ще бъде предаден в ръце човечески", или с други думи: Идва времето, когато изпълнявайки своята планетарна мисия, хората ще изградят в себе си нещо, което постепенно ще започне да се влива в останалите, времето когато човешкият Аз вече озарен от самия Христос ще бъде предоставен в ръцете на човека.
„Вложете в ушите си тия думи: Син Човечески ще бъде предаден в ръце човешки.
Но те не разбираха тия думи, защото те бяха скрити зад тях" (Лука 9,44-45). А сега питам: колко души са разбрали тези думи? Но работата е там, че все повече и повече хора ще ги разбират и ще знаят, че сега Азът, Синът Човечески ще бъде предоставен в ръцете на човека. Христос Исус също добавя: Днешният човек, така както стои той пред нac е един продукт, възникнал от взаимодействието между онези древни сили, когато луциферическите Същества все още не бяха засегнали човека; но после се появиха луциферическите сили и се превърнаха в пречка за неговото развитие. Всичко това е отпечатано по един или друг начин в днешните човешки способности.
към текста >>
Но работата е там, че все повече и повече хора ще ги разбират и ще знаят, че сега Азът,
Син
ът
Човечески
ще бъде предоставен в ръцете на човека.
И тогава той прави това, което учениците не могат. А после още веднъж насочва внимание то им върху тайната, скрита зад това събитие: „И дойде времето, когато Син човечески ще бъде предаден в ръце човечески", или с други думи: Идва времето, когато изпълнявайки своята планетарна мисия, хората ще изградят в себе си нещо, което постепенно ще започне да се влива в останалите, времето когато човешкият Аз вече озарен от самия Христос ще бъде предоставен в ръцете на човека. „Вложете в ушите си тия думи: Син Човечески ще бъде предаден в ръце човешки. Но те не разбираха тия думи, защото те бяха скрити зад тях" (Лука 9,44-45). А сега питам: колко души са разбрали тези думи?
Но работата е там, че все повече и повече хора ще ги разбират и ще знаят, че сега Азът, Синът Човечески ще бъде предоставен в ръцете на човека.
Христос Исус също добавя: Днешният човек, така както стои той пред нac е един продукт, възникнал от взаимодействието между онези древни сили, когато луциферическите Същества все още не бяха засегнали човека; но после се появиха луциферическите сили и се превърнаха в пречка за неговото развитие. Всичко това е отпечатано по един или друг начин в днешните човешки способности. Всичко, което, идва от наследствеността, в съзнанието на човека е примесено с това, което е пречка за неговото развитие. Човекът е двойнствено същество. И всичко, което той е постигнал като съзнание, е изцяло проникнато от миналото, от луциферическите сили.
към текста >>
Ето какво прозвучава ясно и в същото време толкова топло от тези думи, когато разбираме Евангелието на Лука: „Откровението на духовните светове от ви
син
ите и неговото отражение от човешките сърца носи мир на хората, които на Земята искат доразвият от самите себе си наистина добра воля и да я вложат в хода на Земното развитие".
И след като чрез Антропософията се научите да вниквате все по-добре в Евангелието на Лука, то ще се влее в душите Ви и ще Ви направи годни не само да прозрете в тайните на околния свят и в скритите духовни основи на съществуванието, но благодарение на вникването в самата Антропософия,която може да осветли също и Евангелието на Лука, в душите Ви ще се влеят и решителните думи: „И мир в душите на човеците, в които живее добра воля." Защото повече от всички религиозни източници стига да го разберем напълно Евангелието на Лука е в състояние да влее в човешката душа онази топла любов, чрез която на Земята се възцарява мирът: най-прекрасното отражение, което може да се появи, когато божествените тайни се открият на Земята. Защото всяко откровение, което се дава на Земята, после отново се издига като един вид отражение в духовните светове. Изучаваме ли Антропософията в този смисъл, тя ще започне да ни открива тайните на божествено-духовните Същества и на самото духовно съществувание, и отражението на тези откровения ще заживее в нашите души: Любов и мир, най-прекрасния израз на това, което духовният свят отрежда на Земята. Ето как следва да приемем думите от Евангелието на Лука, които прозвучават, след като Буда и неговата Нирманакайя изливат своята сила върху Натановото дете Исус. Откровенията политат от духовните светове надолу към Земята и намират своето отражение в човешките сърца под формата на любов и мир: И то толкова по-пълно, колкото повече хората са устремени към това, което Христовият Принцип действително разгръща като добра воля, бликаща от самия център на човешкото същество, от човешкия Аз.
Ето какво прозвучава ясно и в същото време толкова топло от тези думи, когато разбираме Евангелието на Лука: „Откровението на духовните светове от висините и неговото отражение от човешките сърца носи мир на хората, които на Земята искат доразвият от самите себе си наистина добра воля и да я вложат в хода на Земното развитие".
към текста >>
4.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Макар че следният образ има своя материална страна, все пак ние можем да го използуваме тук: някога човек е бил другар на духовните същества, неговият дух е живял в духовния свят и, поради това, че той е живял в духовния свят, той е бил
син
на боговете.
Ще осъзнаем, че така както Авраам предшествува Христос, подготвяйки Неговия път, той също така е възприемал по-късно мисията да помага в работата на Христос. Човешкото същество, което е будно, което не проспи най-великото събития на близкото бъдеше, постепенно влиза в общение с всички онези, които, като патриарси, предшествуваха Христовото събитие; човек се свързва с тях. Тогава отново се появява великото, войнство от онези, към които ние ще сме в състояние да се издигнем. Този, който проведе човешкото слизане във физическото поле, отново се появява след Христос и ще води човека нагоре, за да го свърже отново с духовните светове. Обръщайки се далеч назад в човешката еволюция, виждаме, че има един момент, след който може да се каже, че човечеството слиза дори още по-надалеч от неговото другаруване с духовния свят и все повече и повече навлиза в мятериалния свят.
Макар че следният образ има своя материална страна, все пак ние можем да го използуваме тук: някога човек е бил другар на духовните същества, неговият дух е живял в духовния свят и, поради това, че той е живял в духовния свят, той е бил син на боговете.
Онова, което е съставлявало тази непрекъснато въплъщаваща се душа обаче все повече и повече е участвувало във външния свят. Синът на боговете тогава е бил вътре у човека, който се е радвал на дъщерите земни, което ще рече на онези души, които са симпатизирали на физическия свят. Това от своя страна означава, че човешкият дух, който преди е бил изпълнен от божествена духовност, потънал долу във физическия свят на сетивата. Той станал другар на интелекта, който е свързан с мозъка и който го завърза към сетивния свят. И сега този дух трябва да намери пътя, по който е слязъл и, изкачвайки се отново, пак да стане син на боговете.
към текста >>
Син
ът на боговете тогава е бил вътре у човека, който се е радвал на дъщерите земни, което ще рече на онези души, които са симпатизирали на физическия свят.
Тогава отново се появява великото, войнство от онези, към които ние ще сме в състояние да се издигнем. Този, който проведе човешкото слизане във физическото поле, отново се появява след Христос и ще води човека нагоре, за да го свърже отново с духовните светове. Обръщайки се далеч назад в човешката еволюция, виждаме, че има един момент, след който може да се каже, че човечеството слиза дори още по-надалеч от неговото другаруване с духовния свят и все повече и повече навлиза в мятериалния свят. Макар че следният образ има своя материална страна, все пак ние можем да го използуваме тук: някога човек е бил другар на духовните същества, неговият дух е живял в духовния свят и, поради това, че той е живял в духовния свят, той е бил син на боговете. Онова, което е съставлявало тази непрекъснато въплъщаваща се душа обаче все повече и повече е участвувало във външния свят.
Синът на боговете тогава е бил вътре у човека, който се е радвал на дъщерите земни, което ще рече на онези души, които са симпатизирали на физическия свят.
Това от своя страна означава, че човешкият дух, който преди е бил изпълнен от божествена духовност, потънал долу във физическия свят на сетивата. Той станал другар на интелекта, който е свързан с мозъка и който го завърза към сетивния свят. И сега този дух трябва да намери пътя, по който е слязъл и, изкачвайки се отново, пак да стане син на боговете. Синът човечески, какъвто той стана, би загинал тук долу във физическия свят, ако не се възкачи отново като син на човека до божествените същества, до светлината на духовния свят, ако в бъдеще той не започне да се радва на дъщерите божии. Необходимо е било за човешката еволюция щото синовете на боговете да се свържат с дъщерите човешки, душите които са били обвързани към физическия свят, за да може като син на човека човешкото същество да се научи да владее физическото поле.
към текста >>
И сега този дух трябва да намери пътя, по който е слязъл и, изкачвайки се отново, пак да стане
син
на боговете.
Макар че следният образ има своя материална страна, все пак ние можем да го използуваме тук: някога човек е бил другар на духовните същества, неговият дух е живял в духовния свят и, поради това, че той е живял в духовния свят, той е бил син на боговете. Онова, което е съставлявало тази непрекъснато въплъщаваща се душа обаче все повече и повече е участвувало във външния свят. Синът на боговете тогава е бил вътре у човека, който се е радвал на дъщерите земни, което ще рече на онези души, които са симпатизирали на физическия свят. Това от своя страна означава, че човешкият дух, който преди е бил изпълнен от божествена духовност, потънал долу във физическия свят на сетивата. Той станал другар на интелекта, който е свързан с мозъка и който го завърза към сетивния свят.
И сега този дух трябва да намери пътя, по който е слязъл и, изкачвайки се отново, пак да стане син на боговете.
Синът човечески, какъвто той стана, би загинал тук долу във физическия свят, ако не се възкачи отново като син на човека до божествените същества, до светлината на духовния свят, ако в бъдеще той не започне да се радва на дъщерите божии. Необходимо е било за човешката еволюция щото синовете на боговете да се свържат с дъщерите човешки, душите които са били обвързани към физическия свят, за да може като син на човека човешкото същество да се научи да владее физическото поле. Необходимо е за човешкото същество на бъдещето обаче, щото, като син на човека, да може да се радва на дъщерите божии, на божествено-духовната светлина на мъдростта, с която той трябва да свърже себе си, за да може отново пак да се издигне в света на боговете. Волята би трябвало да бъде запалена от божествената Мъдрост и най-силният импулс към това ще възникне когато, за онзи, който се е подготвил за това, възвишената етерна фигура на Христос Исус стане видима. Второто идване на Христос ще бъде, за човешките същества, които са развили естествено ясновидство, същото както онова което бе за Павел, когато етерният Христос му се яви като духовно същество.
към текста >>
Син
ът
човечески
, какъвто той стана, би загинал тук долу във физическия свят, ако не се възкачи отново като
син
на човека до божествените същества, до светлината на духовния свят, ако в бъдеще той не започне да се радва на дъщерите божии.
Онова, което е съставлявало тази непрекъснато въплъщаваща се душа обаче все повече и повече е участвувало във външния свят. Синът на боговете тогава е бил вътре у човека, който се е радвал на дъщерите земни, което ще рече на онези души, които са симпатизирали на физическия свят. Това от своя страна означава, че човешкият дух, който преди е бил изпълнен от божествена духовност, потънал долу във физическия свят на сетивата. Той станал другар на интелекта, който е свързан с мозъка и който го завърза към сетивния свят. И сега този дух трябва да намери пътя, по който е слязъл и, изкачвайки се отново, пак да стане син на боговете.
Синът човечески, какъвто той стана, би загинал тук долу във физическия свят, ако не се възкачи отново като син на човека до божествените същества, до светлината на духовния свят, ако в бъдеще той не започне да се радва на дъщерите божии.
Необходимо е било за човешката еволюция щото синовете на боговете да се свържат с дъщерите човешки, душите които са били обвързани към физическия свят, за да може като син на човека човешкото същество да се научи да владее физическото поле. Необходимо е за човешкото същество на бъдещето обаче, щото, като син на човека, да може да се радва на дъщерите божии, на божествено-духовната светлина на мъдростта, с която той трябва да свърже себе си, за да може отново пак да се издигне в света на боговете. Волята би трябвало да бъде запалена от божествената Мъдрост и най-силният импулс към това ще възникне когато, за онзи, който се е подготвил за това, възвишената етерна фигура на Христос Исус стане видима. Второто идване на Христос ще бъде, за човешките същества, които са развили естествено ясновидство, същото както онова което бе за Павел, когато етерният Христос му се яви като духовно същество. Той отново ще се появи на човешките същества, ако те разберат, че тези способности, които ще се появят чрез еволюиране на човешката душа, трябва да се използуват за тази цел.
към текста >>
Необходимо е било за човешката еволюция щото
син
овете на боговете да се свържат с дъщерите човешки, душите които са били обвързани към физическия свят, за да може като
син
на човека човешкото същество да се научи да владее физическото поле.
Синът на боговете тогава е бил вътре у човека, който се е радвал на дъщерите земни, което ще рече на онези души, които са симпатизирали на физическия свят. Това от своя страна означава, че човешкият дух, който преди е бил изпълнен от божествена духовност, потънал долу във физическия свят на сетивата. Той станал другар на интелекта, който е свързан с мозъка и който го завърза към сетивния свят. И сега този дух трябва да намери пътя, по който е слязъл и, изкачвайки се отново, пак да стане син на боговете. Синът човечески, какъвто той стана, би загинал тук долу във физическия свят, ако не се възкачи отново като син на човека до божествените същества, до светлината на духовния свят, ако в бъдеще той не започне да се радва на дъщерите божии.
Необходимо е било за човешката еволюция щото синовете на боговете да се свържат с дъщерите човешки, душите които са били обвързани към физическия свят, за да може като син на човека човешкото същество да се научи да владее физическото поле.
Необходимо е за човешкото същество на бъдещето обаче, щото, като син на човека, да може да се радва на дъщерите божии, на божествено-духовната светлина на мъдростта, с която той трябва да свърже себе си, за да може отново пак да се издигне в света на боговете. Волята би трябвало да бъде запалена от божествената Мъдрост и най-силният импулс към това ще възникне когато, за онзи, който се е подготвил за това, възвишената етерна фигура на Христос Исус стане видима. Второто идване на Христос ще бъде, за човешките същества, които са развили естествено ясновидство, същото както онова което бе за Павел, когато етерният Христос му се яви като духовно същество. Той отново ще се появи на човешките същества, ако те разберат, че тези способности, които ще се появят чрез еволюиране на човешката душа, трябва да се използуват за тази цел. Нека да използуваме Духовната наука не само да задоволява нашето любопитство, но по такъв начин, че да ни подготви за най-великите задачи, за великите, мисии на човешката раса, за които трябва все повече и повече да узряваме.
към текста >>
Необходимо е за човешкото същество на бъдещето обаче, щото, като
син
на човека, да може да се радва на дъщерите божии, на божествено-духовната светлина на мъдростта, с която той трябва да свърже себе си, за да може отново пак да се издигне в света на боговете.
Това от своя страна означава, че човешкият дух, който преди е бил изпълнен от божествена духовност, потънал долу във физическия свят на сетивата. Той станал другар на интелекта, който е свързан с мозъка и който го завърза към сетивния свят. И сега този дух трябва да намери пътя, по който е слязъл и, изкачвайки се отново, пак да стане син на боговете. Синът човечески, какъвто той стана, би загинал тук долу във физическия свят, ако не се възкачи отново като син на човека до божествените същества, до светлината на духовния свят, ако в бъдеще той не започне да се радва на дъщерите божии. Необходимо е било за човешката еволюция щото синовете на боговете да се свържат с дъщерите човешки, душите които са били обвързани към физическия свят, за да може като син на човека човешкото същество да се научи да владее физическото поле.
Необходимо е за човешкото същество на бъдещето обаче, щото, като син на човека, да може да се радва на дъщерите божии, на божествено-духовната светлина на мъдростта, с която той трябва да свърже себе си, за да може отново пак да се издигне в света на боговете.
Волята би трябвало да бъде запалена от божествената Мъдрост и най-силният импулс към това ще възникне когато, за онзи, който се е подготвил за това, възвишената етерна фигура на Христос Исус стане видима. Второто идване на Христос ще бъде, за човешките същества, които са развили естествено ясновидство, същото както онова което бе за Павел, когато етерният Христос му се яви като духовно същество. Той отново ще се появи на човешките същества, ако те разберат, че тези способности, които ще се появят чрез еволюиране на човешката душа, трябва да се използуват за тази цел. Нека да използуваме Духовната наука не само да задоволява нашето любопитство, но по такъв начин, че да ни подготви за най-великите задачи, за великите, мисии на човешката раса, за които трябва все повече и повече да узряваме. Отговори на Рудолф Щайнер на въпроси във връзка с горната лекция
към текста >>
5.
7. Седма лекция, 7. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ето събитието ние ще говорим за него още по-подробно което намира израз в Кръщението от Йоан в реката Йордан, чиято всеобхватност и величие едно от Евангелията описва с думите: „Ти си Моят възлюбен
Син
, в когото Аз виждам самия себе си, в когото пред мен застава моето собствено Себе" (Лука 3, 22), а не с тривиалния превод „...в теб е моето благоволение!
Заратустровата индивидуалност премина тъкмо в това момче Исус и евангелистът Лука описва този момент в известната сцена, когато родителите му го откриват в Йерусалимския храм по време на празника. Докато соломоновото дете Исус умря наскоро, Заратустра продължи да живее в Исус от Евангелието на Лука до своята тридесета година, развивайки всички онези качества, които могат да бъдат развити с помощта на предварително подготвените органи, каквито притежаваха физическото и етерното тяло на Соломоновия Исус, към които по-късно прибави и това, което можа да постигне чрез астралното тяло и Аза на Натановия Исус. И така, до своята тридесета година Заратустра израства в тялото на Натановия Исус, развивайки там съответните качества до такава степен, че сега можа да принесе третата си велика жертва; сега той пожертвува своето физическо тяло, което в продължение на три години се превърна във физическо тяло на Христовото Същество. След като в миналото Заратустровата индивидуалност беше пожертвувала астралното си и етерното си тяло за Хермес и Мойсей, сега тя принесе в жертва физическото тяло, или с други думи: тя напусна тази последна обвивка, която иначе съдържа в себе си както етерното, така и астралното тяло. И това, което до този момент се извършваше от Заратустровата индивидуалност, сега се поема от едно Същество с единствена по рода си природа, представляващо изворът на цялата мъдрост, към която се стремяха всички велики Учители на човечеството: Христос.
Ето събитието ние ще говорим за него още по-подробно което намира израз в Кръщението от Йоан в реката Йордан, чиято всеобхватност и величие едно от Евангелията описва с думите: „Ти си Моят възлюбен Син, в когото Аз виждам самия себе си, в когото пред мен застава моето собствено Себе" (Лука 3, 22), а не с тривиалния превод „...в теб е моето благоволение!
". В другите Евангелия четем: „Ти си мой многообичан Син, днес аз те родих". Тук ясно проличава, че става дума за едно раждане, а именно за раждането на Христос в онези обвивки, които Заратустра предварително подготви и после принесе в жертва. В момента на Йоановото Кръщение, Христовото Същество навлиза в подготвените от Заратустра човешки обвивки. Сега пред нас настъпва едно новораждане на трите обвивки, при което те се изпълват със субстанциалната сила на Христос. Йоановото Кръщение е едно новораждане на подготвените от Заратустра обвивки и раждането на самия Христос на Земята.
към текста >>
". В другите Евангелия четем: „Ти си мой многообичан
Син
, днес аз те родих".
Докато соломоновото дете Исус умря наскоро, Заратустра продължи да живее в Исус от Евангелието на Лука до своята тридесета година, развивайки всички онези качества, които могат да бъдат развити с помощта на предварително подготвените органи, каквито притежаваха физическото и етерното тяло на Соломоновия Исус, към които по-късно прибави и това, което можа да постигне чрез астралното тяло и Аза на Натановия Исус. И така, до своята тридесета година Заратустра израства в тялото на Натановия Исус, развивайки там съответните качества до такава степен, че сега можа да принесе третата си велика жертва; сега той пожертвува своето физическо тяло, което в продължение на три години се превърна във физическо тяло на Христовото Същество. След като в миналото Заратустровата индивидуалност беше пожертвувала астралното си и етерното си тяло за Хермес и Мойсей, сега тя принесе в жертва физическото тяло, или с други думи: тя напусна тази последна обвивка, която иначе съдържа в себе си както етерното, така и астралното тяло. И това, което до този момент се извършваше от Заратустровата индивидуалност, сега се поема от едно Същество с единствена по рода си природа, представляващо изворът на цялата мъдрост, към която се стремяха всички велики Учители на човечеството: Христос. Ето събитието ние ще говорим за него още по-подробно което намира израз в Кръщението от Йоан в реката Йордан, чиято всеобхватност и величие едно от Евангелията описва с думите: „Ти си Моят възлюбен Син, в когото Аз виждам самия себе си, в когото пред мен застава моето собствено Себе" (Лука 3, 22), а не с тривиалния превод „...в теб е моето благоволение!
". В другите Евангелия четем: „Ти си мой многообичан Син, днес аз те родих".
Тук ясно проличава, че става дума за едно раждане, а именно за раждането на Христос в онези обвивки, които Заратустра предварително подготви и после принесе в жертва. В момента на Йоановото Кръщение, Христовото Същество навлиза в подготвените от Заратустра човешки обвивки. Сега пред нас настъпва едно новораждане на трите обвивки, при което те се изпълват със субстанциалната сила на Христос. Йоановото Кръщение е едно новораждане на подготвените от Заратустра обвивки и раждането на самия Христос на Земята. Сега Христос е влязъл в едно човешко тяло, или по-точно казано, в човешки тела, т.е.
към текста >>
Въпреки недобрия превод на Евангелията в наши дни, това събитие за става пред нас с цялото си величие: „Отсега нататък ще търсите
Син
а
Човечески
т.е.
Ето другият основен стълб от Евангелието на Матей: Издигането, излизането в Макрокосмоса. Да, Евангелието на Матей ясно показва това, като обръща вниманието ни върху факта, че до този момент Христос Исус живя във физическото тяло, което после увисна на кръста. Той беше концентриран в тази пространствена точка, обаче сега се разширява из целия Космос. И ако сега някой би поискал да го търси, той би го открил не в това физическо тяло, а би трябвало с ясновидски поглед да го търси в Духа, който изпълва пространството. След като Христос действително извърши това, което по-рано, обаче с чужда помощ, се постигаше в продължение на три дни и половина в древните Мистерии, след като извърши това, което породи упреци срещу него, понеже беше казал, че този храм може да бъде съборен, разрушен, но за три дни ще го издигне отново (Матей 26, 61) тук ясно е загатнато посвещението в Макрокосмоса, траещо три и половина дни той допълва, че след тази сцена не може вече да бъде търсен в тесните рамки на физическото тяло, а навън в Духа, пронизващ мировите пространства.
Въпреки недобрия превод на Евангелията в наши дни, това събитие за става пред нас с цялото си величие: „Отсега нататък ще търсите Сина Човечески т.е.
Съществото, родено от еволюцията на човечеството отдясно на силата, и той ще ви се яви от облаците" (Матей 26, 64). Тъкмо там ще търсите Христос, разлят из целия Космос, като образец на посвещението, което човекът изживява, когато напуска тялото и се разлива в Макрокосмоса. Тук пред нас застават както началото, така и краят на същинския Христов живот, който започва с раждането на Христос в онова тяло, за което говорихме при Кръщението на Йоан. Там този живот започва с едната страна на посвещението, със слизането във физическото и етерното тяло, представено в историята за изкушението. И той привършва с другата страна на посвещението, с разширяването в Макрокосмоса, започва що със сцената на Тайната вечеря и продължаващо по-нататък с процесите на Бичуването, Поставянето на трънения венец, Разпятието и Възкресението.
към текста >>
6.
11. Единадесета лекция, 11. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Както растението напредва от зелените листа, през цъфтежа и стига до плодовете, така и човекът напредва по такъв начин, че от Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнателната душа подготвя един вид цъфтеж, отправен към онова, което слиза от божествения свят, за да може чрез приемането на Духа-Себе да се издигне до ви
син
ите на общочовешката еволюция.
И тъкмо ако разглеждаме човека такъв, какъвто е днес или по времето на Христос Исус, ние ще установим у него определени заложби, както например и в едно растение съществуват определени заложби, които са налице още докато то има само зелени листа, т.е. преди появата на цвят и плодове. Ние поглеждаме към едно такова растение, което има само зелени листа, и знаем: това растение притежава определени заложби; след време, при нормални условия, то ще даде цвят и плодове. Както е вярно, че от растението, разполагащо първоначално само със зелени листа, след време ще израснат цветове и плодове, също така е сигурно, че от човека, който по времето на Христос Исус имаше само Сетивна Душа и Разсъдъчна Душа, ще израсне и Съзнателната Душа, която на свой ред ще се отвори за Духа-Себе, така че тази висша троичност да се влее в човека като нещо съвършено ново, като един истински божествено-духовен дар. Ето защо можем да кажем: Човекът се развива от качествата и съдържанието на своята душа.
Както растението напредва от зелените листа, през цъфтежа и стига до плодовете, така и човекът напредва по такъв начин, че от Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнателната душа подготвя един вид цъфтеж, отправен към онова, което слиза от божествения свят, за да може чрез приемането на Духа-Себе да се издигне до висините на общочовешката еволюция.
Ето защо хората, които по времето на Христос Исус бяха развили външната страна на своята природа по един напълно нормален начин, казваха: Да, сега Разсъдъчната Душа е тук, но тя все още не може да приеме в себе си Духа-Себе; обаче от същия човек, който сега е развил като най-висша съставна част Разсъдъчната Душа, ще израсне, като един вид негова рожба, Съзнателната Душа, която после ще се отвори за Духа-Себе. И как назоваваха в Мистериите онзи вътрешен цъфтеж на човешкото същество, който се подготвяше като естествен резултат от неговото развитие? И как трябваше да бъде назован той в обкръжението на Христос Исус, ако учениците му действително искаха да напредват по своя път? Назовавали са го, ако трябва да го преведем на наш език, с израза „Син на човека" или „Син човешки"; защото гръцките думи υιοξ του ανδρωπου съвсем нямат тясното значение на нашата дума „син" като „син на един баща", а много по-широк смисъл, включващ естественото продължение на едно същество, израстващо от него както например растението дава в определеното време своите плодове. Ето защо, нормално развитите хора, които все още не бяха подготви ли естествения плод в Съзнателната Душа и в себе си нямаха нищо от υιοξ του ανδρωπον, казваха: Да, нормалните хора още не са развили нищо от „Сина човешки"; обаче винаги се намират хора, които са изпреварили своите себеподобни и, така да се каже, предварително носят в себе си отличителните белези на следващата епоха.
към текста >>
Назовавали са го, ако трябва да го преведем на наш език, с израза „
Син
на човека" или „
Син
човешки"; защото гръцките думи υιοξ του ανδρωπου съвсем нямат тясното значение на нашата дума „
син
" като „
син
на един баща", а много по-широк смисъл, включващ естественото продължение на едно същество, израстващо от него както например растението дава в определеното време своите плодове.
Ето защо можем да кажем: Човекът се развива от качествата и съдържанието на своята душа. Както растението напредва от зелените листа, през цъфтежа и стига до плодовете, така и човекът напредва по такъв начин, че от Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнателната душа подготвя един вид цъфтеж, отправен към онова, което слиза от божествения свят, за да може чрез приемането на Духа-Себе да се издигне до висините на общочовешката еволюция. Ето защо хората, които по времето на Христос Исус бяха развили външната страна на своята природа по един напълно нормален начин, казваха: Да, сега Разсъдъчната Душа е тук, но тя все още не може да приеме в себе си Духа-Себе; обаче от същия човек, който сега е развил като най-висша съставна част Разсъдъчната Душа, ще израсне, като един вид негова рожба, Съзнателната Душа, която после ще се отвори за Духа-Себе. И как назоваваха в Мистериите онзи вътрешен цъфтеж на човешкото същество, който се подготвяше като естествен резултат от неговото развитие? И как трябваше да бъде назован той в обкръжението на Христос Исус, ако учениците му действително искаха да напредват по своя път?
Назовавали са го, ако трябва да го преведем на наш език, с израза „Син на човека" или „Син човешки"; защото гръцките думи υιοξ του ανδρωπου съвсем нямат тясното значение на нашата дума „син" като „син на един баща", а много по-широк смисъл, включващ естественото продължение на едно същество, израстващо от него както например растението дава в определеното време своите плодове.
Ето защо, нормално развитите хора, които все още не бяха подготви ли естествения плод в Съзнателната Душа и в себе си нямаха нищо от υιοξ του ανδρωπον, казваха: Да, нормалните хора още не са развили нищо от „Сина човешки"; обаче винаги се намират хора, които са изпреварили своите себеподобни и, така да се каже, предварително носят в себе си отличителните белези на следващата епоха. Между предводителите на човечеството задължително трябваше да има и такива, които през Четвъртата следатлантска епоха когато за нормално се смяташе да бъде развивана само Разсъдъчната Душа въпреки че външно изглеждаха като останалите хора, все пак вътрешно бяха готови със своята Съзнателна Душа, озарена от Духа-Себе. И такива „Синове човешки" наистина имаше. А учениците на Христос Исус трябваше да израснат дотам, че да разберат каква е същността на тези предводители. И за да убеди себе си какво мислят неговите най-близки ученици по този въпрос, Христос Исус ги запитва: Кажете ми, за кои същества, за кои хора може да се каже, че те са „Синове човешки"?
към текста >>
Ето защо, нормално развитите хора, които все още не бяха подготви ли естествения плод в Съзнателната Душа и в себе си нямаха нищо от υιοξ του ανδρωπον, казваха: Да, нормалните хора още не са развили нищо от „
Син
а човешки"; обаче винаги се намират хора, които са изпреварили своите себеподобни и, така да се каже, предварително носят в себе си отличителните белези на следващата епоха.
Както растението напредва от зелените листа, през цъфтежа и стига до плодовете, така и човекът напредва по такъв начин, че от Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнателната душа подготвя един вид цъфтеж, отправен към онова, което слиза от божествения свят, за да може чрез приемането на Духа-Себе да се издигне до висините на общочовешката еволюция. Ето защо хората, които по времето на Христос Исус бяха развили външната страна на своята природа по един напълно нормален начин, казваха: Да, сега Разсъдъчната Душа е тук, но тя все още не може да приеме в себе си Духа-Себе; обаче от същия човек, който сега е развил като най-висша съставна част Разсъдъчната Душа, ще израсне, като един вид негова рожба, Съзнателната Душа, която после ще се отвори за Духа-Себе. И как назоваваха в Мистериите онзи вътрешен цъфтеж на човешкото същество, който се подготвяше като естествен резултат от неговото развитие? И как трябваше да бъде назован той в обкръжението на Христос Исус, ако учениците му действително искаха да напредват по своя път? Назовавали са го, ако трябва да го преведем на наш език, с израза „Син на човека" или „Син човешки"; защото гръцките думи υιοξ του ανδρωπου съвсем нямат тясното значение на нашата дума „син" като „син на един баща", а много по-широк смисъл, включващ естественото продължение на едно същество, израстващо от него както например растението дава в определеното време своите плодове.
Ето защо, нормално развитите хора, които все още не бяха подготви ли естествения плод в Съзнателната Душа и в себе си нямаха нищо от υιοξ του ανδρωπον, казваха: Да, нормалните хора още не са развили нищо от „Сина човешки"; обаче винаги се намират хора, които са изпреварили своите себеподобни и, така да се каже, предварително носят в себе си отличителните белези на следващата епоха.
Между предводителите на човечеството задължително трябваше да има и такива, които през Четвъртата следатлантска епоха когато за нормално се смяташе да бъде развивана само Разсъдъчната Душа въпреки че външно изглеждаха като останалите хора, все пак вътрешно бяха готови със своята Съзнателна Душа, озарена от Духа-Себе. И такива „Синове човешки" наистина имаше. А учениците на Христос Исус трябваше да израснат дотам, че да разберат каква е същността на тези предводители. И за да убеди себе си какво мислят неговите най-близки ученици по този въпрос, Христос Исус ги запитва: Кажете ми, за кои същества, за кои хора може да се каже, че те са „Синове човешки"? Ето как приблизително би трябвало да се постави въпросът, ако се придържаме към първоначалния арамейски текст на Матеевото Евангелие; защото аз вече посочих, че макар и в гръцкия превод, стига да го разбираме добре, всичко звучи много по-добре, отколкото в различните днешни тълкувания, все пак при превода от арамейски на гръцки някои подробности се губят.
към текста >>
И такива „
Син
ове човешки" наистина имаше.
И как назоваваха в Мистериите онзи вътрешен цъфтеж на човешкото същество, който се подготвяше като естествен резултат от неговото развитие? И как трябваше да бъде назован той в обкръжението на Христос Исус, ако учениците му действително искаха да напредват по своя път? Назовавали са го, ако трябва да го преведем на наш език, с израза „Син на човека" или „Син човешки"; защото гръцките думи υιοξ του ανδρωπου съвсем нямат тясното значение на нашата дума „син" като „син на един баща", а много по-широк смисъл, включващ естественото продължение на едно същество, израстващо от него както например растението дава в определеното време своите плодове. Ето защо, нормално развитите хора, които все още не бяха подготви ли естествения плод в Съзнателната Душа и в себе си нямаха нищо от υιοξ του ανδρωπον, казваха: Да, нормалните хора още не са развили нищо от „Сина човешки"; обаче винаги се намират хора, които са изпреварили своите себеподобни и, така да се каже, предварително носят в себе си отличителните белези на следващата епоха. Между предводителите на човечеството задължително трябваше да има и такива, които през Четвъртата следатлантска епоха когато за нормално се смяташе да бъде развивана само Разсъдъчната Душа въпреки че външно изглеждаха като останалите хора, все пак вътрешно бяха готови със своята Съзнателна Душа, озарена от Духа-Себе.
И такива „Синове човешки" наистина имаше.
А учениците на Христос Исус трябваше да израснат дотам, че да разберат каква е същността на тези предводители. И за да убеди себе си какво мислят неговите най-близки ученици по този въпрос, Христос Исус ги запитва: Кажете ми, за кои същества, за кои хора може да се каже, че те са „Синове човешки"? Ето как приблизително би трябвало да се постави въпросът, ако се придържаме към първоначалния арамейски текст на Матеевото Евангелие; защото аз вече посочих, че макар и в гръцкия превод, стига да го разбираме добре, всичко звучи много по-добре, отколкото в различните днешни тълкувания, все пак при превода от арамейски на гръцки някои подробности се губят. Следователно, нека да си представим Христос Исус изправен пред своите ученици, на които задава въпроса: Какви са възгледите относно това, кои представители от поколенията, принадлежащи към гръцко-латинската епоха, са „синове човешки"? И тогава те изброяват: Илия, Йоан Кръстител, Йеремия и някои други пророци.
към текста >>
И за да убеди себе си какво мислят неговите най-близки ученици по този въпрос, Христос Исус ги запитва: Кажете ми, за кои същества, за кои хора може да се каже, че те са „
Син
ове човешки"?
Назовавали са го, ако трябва да го преведем на наш език, с израза „Син на човека" или „Син човешки"; защото гръцките думи υιοξ του ανδρωπου съвсем нямат тясното значение на нашата дума „син" като „син на един баща", а много по-широк смисъл, включващ естественото продължение на едно същество, израстващо от него както например растението дава в определеното време своите плодове. Ето защо, нормално развитите хора, които все още не бяха подготви ли естествения плод в Съзнателната Душа и в себе си нямаха нищо от υιοξ του ανδρωπον, казваха: Да, нормалните хора още не са развили нищо от „Сина човешки"; обаче винаги се намират хора, които са изпреварили своите себеподобни и, така да се каже, предварително носят в себе си отличителните белези на следващата епоха. Между предводителите на човечеството задължително трябваше да има и такива, които през Четвъртата следатлантска епоха когато за нормално се смяташе да бъде развивана само Разсъдъчната Душа въпреки че външно изглеждаха като останалите хора, все пак вътрешно бяха готови със своята Съзнателна Душа, озарена от Духа-Себе. И такива „Синове човешки" наистина имаше. А учениците на Христос Исус трябваше да израснат дотам, че да разберат каква е същността на тези предводители.
И за да убеди себе си какво мислят неговите най-близки ученици по този въпрос, Христос Исус ги запитва: Кажете ми, за кои същества, за кои хора може да се каже, че те са „Синове човешки"?
Ето как приблизително би трябвало да се постави въпросът, ако се придържаме към първоначалния арамейски текст на Матеевото Евангелие; защото аз вече посочих, че макар и в гръцкия превод, стига да го разбираме добре, всичко звучи много по-добре, отколкото в различните днешни тълкувания, все пак при превода от арамейски на гръцки някои подробности се губят. Следователно, нека да си представим Христос Исус изправен пред своите ученици, на които задава въпроса: Какви са възгледите относно това, кои представители от поколенията, принадлежащи към гръцко-латинската епоха, са „синове човешки"? И тогава те изброяват: Илия, Йоан Кръстител, Йеремия и някои други пророци. Обаче учениците знаеха това благодарение на поучаващите сили, до които те стигнаха чрез Христос, а именно, че тези духовни предводители бяха приели в себе си такива сили, които им позволяваха да се превърнат в представители на Сина човешки. Впрочем при същите обстоятелства един от учениците, наричан обикновено Петър, дава малко по-различен отговор (Матей 16, 13-16).
към текста >>
Следователно, нека да си представим Христос Исус изправен пред своите ученици, на които задава въпроса: Какви са възгледите относно това, кои представители от поколенията, принадлежащи към гръцко-латинската епоха, са „
син
ове човешки"?
Между предводителите на човечеството задължително трябваше да има и такива, които през Четвъртата следатлантска епоха когато за нормално се смяташе да бъде развивана само Разсъдъчната Душа въпреки че външно изглеждаха като останалите хора, все пак вътрешно бяха готови със своята Съзнателна Душа, озарена от Духа-Себе. И такива „Синове човешки" наистина имаше. А учениците на Христос Исус трябваше да израснат дотам, че да разберат каква е същността на тези предводители. И за да убеди себе си какво мислят неговите най-близки ученици по този въпрос, Христос Исус ги запитва: Кажете ми, за кои същества, за кои хора може да се каже, че те са „Синове човешки"? Ето как приблизително би трябвало да се постави въпросът, ако се придържаме към първоначалния арамейски текст на Матеевото Евангелие; защото аз вече посочих, че макар и в гръцкия превод, стига да го разбираме добре, всичко звучи много по-добре, отколкото в различните днешни тълкувания, все пак при превода от арамейски на гръцки някои подробности се губят.
Следователно, нека да си представим Христос Исус изправен пред своите ученици, на които задава въпроса: Какви са възгледите относно това, кои представители от поколенията, принадлежащи към гръцко-латинската епоха, са „синове човешки"?
И тогава те изброяват: Илия, Йоан Кръстител, Йеремия и някои други пророци. Обаче учениците знаеха това благодарение на поучаващите сили, до които те стигнаха чрез Христос, а именно, че тези духовни предводители бяха приели в себе си такива сили, които им позволяваха да се превърнат в представители на Сина човешки. Впрочем при същите обстоятелства един от учениците, наричан обикновено Петър, дава малко по-различен отговор (Матей 16, 13-16). И за да разберем този по-различен отговор, нека внимателно да се вслушаме още веднъж в душите си и да си припомним това, което беше казано през последните дни относно мисията на Христос Исус според Евангелието на Матей: а именно, че чрез Христовия Импулс хората получиха възможност за изграждане на пълното Азово съзнание, на всичко онова, което лежи в основата на „Аз съм". Или с други думи: Дори и в хода на посвещението, занапред хората трябваше да израстват във висшите светове по такъв начин, че да не изгубват онова Азово съзнание, с което днес ние, като нормални хора, обхващаме физическия свят.
към текста >>
Обаче учениците знаеха това благодарение на поучаващите сили, до които те стигнаха чрез Христос, а именно, че тези духовни предводители бяха приели в себе си такива сили, които им позволяваха да се превърнат в представители на
Син
а човешки.
А учениците на Христос Исус трябваше да израснат дотам, че да разберат каква е същността на тези предводители. И за да убеди себе си какво мислят неговите най-близки ученици по този въпрос, Христос Исус ги запитва: Кажете ми, за кои същества, за кои хора може да се каже, че те са „Синове човешки"? Ето как приблизително би трябвало да се постави въпросът, ако се придържаме към първоначалния арамейски текст на Матеевото Евангелие; защото аз вече посочих, че макар и в гръцкия превод, стига да го разбираме добре, всичко звучи много по-добре, отколкото в различните днешни тълкувания, все пак при превода от арамейски на гръцки някои подробности се губят. Следователно, нека да си представим Христос Исус изправен пред своите ученици, на които задава въпроса: Какви са възгледите относно това, кои представители от поколенията, принадлежащи към гръцко-латинската епоха, са „синове човешки"? И тогава те изброяват: Илия, Йоан Кръстител, Йеремия и някои други пророци.
Обаче учениците знаеха това благодарение на поучаващите сили, до които те стигнаха чрез Христос, а именно, че тези духовни предводители бяха приели в себе си такива сили, които им позволяваха да се превърнат в представители на Сина човешки.
Впрочем при същите обстоятелства един от учениците, наричан обикновено Петър, дава малко по-различен отговор (Матей 16, 13-16). И за да разберем този по-различен отговор, нека внимателно да се вслушаме още веднъж в душите си и да си припомним това, което беше казано през последните дни относно мисията на Христос Исус според Евангелието на Матей: а именно, че чрез Христовия Импулс хората получиха възможност за изграждане на пълното Азово съзнание, на всичко онова, което лежи в основата на „Аз съм". Или с други думи: Дори и в хода на посвещението, занапред хората трябваше да израстват във висшите светове по такъв начин, че да не изгубват онова Азово съзнание, с което днес ние, като нормални хора, обхващаме физическия свят. Всичко това стана възможно само поради съществуванието на Христос Исус във физическия свят. Нека да обобщим: Христос Исус е представител на онази космическа сила, която даде на човечеството пълното съзнание за „Аз съм".
към текста >>
Най-напред той пита: Кой би могъл да бъде наречен „
Син
човечески
" измежду предводителите на този род?
не само по отношение на техниката, а и по отношение на духовния свят, в смисъл на οτι αυτων на нещо, което бива „пускано в ход чрез самото себе си". Всъщност това има характер на едно предупреждение, което е отправено към нашето съвремие. По отношение на техниката, нашите съвременници на драго сърце приемат нещо да бъде „пускано в ход чрез самото себе си"; обаче по отношение на всичко онова, което по-рано оставаше извън Азовото съзнание и в древните Мистерии, включително и до Христовото Събитие, беше изживявано извън Азовото съзнание, човечеството също трябваше да напредне до степента, позволяваща на човека да се превърне в непосредствен създател на целия околен свят. Ето какво трябва да проумее днешното човечество, ако то действително иска да се свърже с Христовия Импулс. И ако осмислим тези неща както трябва, ние ще сме наясно: Въпросът, отправен от Христос Исус към учениците, звучи твърде особено.
Най-напред той пита: Кой би могъл да бъде наречен „Син човечески" измежду предводителите на този род?
(Матей 16, 13) В отговор учениците изброяват отделни личности. Обаче после той пита нещо друго. Неговата далечна цел е да издигне учениците дотам, че те да разберат своята собствена природа, както и това, какво представлява той за Азовата същност. Ето защо другият въпрос гласи: „И според както вие мислите, кой съм аз? " И тъкмо това „Аз съм" следва да бъде специално подчертано навсякъде, където ще го срещнем в Евангелието на Матей.
към текста >>
Тогава Петър отговаря, че Христос е не просто „
Син
човешки", а нека да се придържаме към обичайния превод на тези думи -„
Син
на живия Бог".
(Матей 16, 13) В отговор учениците изброяват отделни личности. Обаче после той пита нещо друго. Неговата далечна цел е да издигне учениците дотам, че те да разберат своята собствена природа, както и това, какво представлява той за Азовата същност. Ето защо другият въпрос гласи: „И според както вие мислите, кой съм аз? " И тъкмо това „Аз съм" следва да бъде специално подчертано навсякъде, където ще го срещнем в Евангелието на Матей.
Тогава Петър отговаря, че Христос е не просто „Син човешки", а нека да се придържаме към обичайния превод на тези думи -„Син на живия Бог".
Какво означава „Син на живия Бог" и по какво се различава той от „Сина човешки"? За да разберем това понятие, ние трябва да добавим още някои подробности към фактите, за които вече стана дума. Ние посочихме: напредвайки в своето развитие, човекът разгръща своята Съзнателна Душа, в която може да се прояви Духът-Себе. Но след като е изградил Съзнателната душа, към човека веднага се спускат Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух, за да може разтворената като цвете Съзнателна Душа да приеме тази висша троичност. Това напредващо развитие на човека може да представим графично като един вид растение.
към текста >>
Какво означава „
Син
на живия Бог" и по какво се различава той от „
Син
а човешки"?
Обаче после той пита нещо друго. Неговата далечна цел е да издигне учениците дотам, че те да разберат своята собствена природа, както и това, какво представлява той за Азовата същност. Ето защо другият въпрос гласи: „И според както вие мислите, кой съм аз? " И тъкмо това „Аз съм" следва да бъде специално подчертано навсякъде, където ще го срещнем в Евангелието на Матей. Тогава Петър отговаря, че Христос е не просто „Син човешки", а нека да се придържаме към обичайния превод на тези думи -„Син на живия Бог".
Какво означава „Син на живия Бог" и по какво се различава той от „Сина човешки"?
За да разберем това понятие, ние трябва да добавим още някои подробности към фактите, за които вече стана дума. Ние посочихме: напредвайки в своето развитие, човекът разгръща своята Съзнателна Душа, в която може да се прояви Духът-Себе. Но след като е изградил Съзнателната душа, към човека веднага се спускат Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух, за да може разтворената като цвете Съзнателна Душа да приеме тази висша троичност. Това напредващо развитие на човека може да представим графично като един вид растение. И така, в своята Съзнателна Душа човекът се отваря и към него слизат Духът-Себе или Манас, Духът-Живот или Буди и Човекът-Дух или Атма.
към текста >>
Докато с другите си съставни части човекът израства в посока отдолу нагоре и се отваря като един вид цвете, наричано от нас
Син
човешки, налага се когато той напредва и иска да приеме мечтаното Азово съзнание към него да слязат силите на Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух.
Ние посочихме: напредвайки в своето развитие, човекът разгръща своята Съзнателна Душа, в която може да се прояви Духът-Себе. Но след като е изградил Съзнателната душа, към човека веднага се спускат Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух, за да може разтворената като цвете Съзнателна Душа да приеме тази висша троичност. Това напредващо развитие на човека може да представим графично като един вид растение. И така, в своята Съзнателна Душа човекът се отваря и към него слизат Духът-Себе или Манас, Духът-Живот или Буди и Човекът-Дух или Атма. Следователно, тук имаме нещо, което слиза отгоре и потъва в човека като една оплодотворяваща сила от духовния свят.
Докато с другите си съставни части човекът израства в посока отдолу нагоре и се отваря като един вид цвете, наричано от нас Син човешки, налага се когато той напредва и иска да приеме мечтаното Азово съзнание към него да слязат силите на Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух.
И кой е представителят на всичко онова, което слиза отгоре и загатва за безкрайно далечните епохи от бъдещата еволюция на човечеството? Неговия първи дар ние получаваме под формата на Духа-Себе. Чий представител е този, който ще приеме дара на слизащия отгоре Дух-Себе? Това е Синът на Бога, който е жив, на Духа-Живот или „Синът на живия Бог". Следователно, в този момент Христос Исус пита: Какво трябва да се влее в човека чрез моя импулс?
към текста >>
Това е
Син
ът на Бога, който е жив, на Духа-Живот или „
Син
ът на живия Бог". Следователно,
Следователно, тук имаме нещо, което слиза отгоре и потъва в човека като една оплодотворяваща сила от духовния свят. Докато с другите си съставни части човекът израства в посока отдолу нагоре и се отваря като един вид цвете, наричано от нас Син човешки, налага се когато той напредва и иска да приеме мечтаното Азово съзнание към него да слязат силите на Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух. И кой е представителят на всичко онова, което слиза отгоре и загатва за безкрайно далечните епохи от бъдещата еволюция на човечеството? Неговия първи дар ние получаваме под формата на Духа-Себе. Чий представител е този, който ще приеме дара на слизащия отгоре Дух-Себе?
Това е Синът на Бога, който е жив, на Духа-Живот или „Синът на живия Бог". Следователно,
в този момент Христос Исус пита: Какво трябва да се влее в човека чрез моя импулс? В човека трябва да се влее оживотворяващия принцип на Духа. Ето как са застанали един срещу друг „Синът човешки", който израства отдолу нагоре, и Синът Божий, Синът на живия Бог, който израства отгоре надолу. Тези два принципа ние трябва да различаваме много добре. Обаче следва да признаем, че за учениците този въпрос е изглеждал доста труден.
към текста >>
Ето как са застанали един срещу друг „
Син
ът човешки", който израства отдолу нагоре, и
Син
ът Божий,
Син
ът на живия Бог, който израства отгоре надолу.
Неговия първи дар ние получаваме под формата на Духа-Себе. Чий представител е този, който ще приеме дара на слизащия отгоре Дух-Себе? Това е Синът на Бога, който е жив, на Духа-Живот или „Синът на живия Бог". Следователно, в този момент Христос Исус пита: Какво трябва да се влее в човека чрез моя импулс? В човека трябва да се влее оживотворяващия принцип на Духа.
Ето как са застанали един срещу друг „Синът човешки", който израства отдолу нагоре, и Синът Божий, Синът на живия Бог, който израства отгоре надолу.
Тези два принципа ние трябва да различаваме много добре. Обаче следва да признаем, че за учениците този въпрос е изглеждал доста труден. И цялата му трудност изпъква пред Вас най-вече когато се замислите, че учениците усещат всичко това, което след идването на Христос Исус беше вече достъпно и на най-простите хора, благодарение на Евангелията. Учениците трябваше да поемат в себе си тези неща единствено чрез живите поучаващи сили на Христос Исус. Обаче дотогавашните им усилия не можеха да дадат отговор на въпроса: Чий представител съм аз самият?
към текста >>
После узнаваме, че един от учениците, на име Петър, казва: „Ти си Христос,
Син
на живия Бог" (Матей 16, 16).
Тези два принципа ние трябва да различаваме много добре. Обаче следва да признаем, че за учениците този въпрос е изглеждал доста труден. И цялата му трудност изпъква пред Вас най-вече когато се замислите, че учениците усещат всичко това, което след идването на Христос Исус беше вече достъпно и на най-простите хора, благодарение на Евангелията. Учениците трябваше да поемат в себе си тези неща единствено чрез живите поучаващи сили на Христос Исус. Обаче дотогавашните им усилия не можеха да дадат отговор на въпроса: Чий представител съм аз самият?
После узнаваме, че един от учениците, на име Петър, казва: „Ти си Христос, Син на живия Бог" (Матей 16, 16).
Но този отговор, ако бих могъл да се изразя така, не идва от нормалните духовни сили на Петър. Ето защо Христос Исус нека да се опитаме и да представим нещата живо, апелирайки в известен смисъл към скритите в тях образи поглеждайки Петър, трябваше да заяви: Много нещо е, че от тази уста дойде този отговор, който всъщност ни отправя към най-далечното бъдеще. И когато после обгърна това, което беше в съзнанието на Петър, което беше готово за един отговор, опиращ се на интелекта или на силите, идващи от посвещението, Христос трябваше да си каже: Да, този отговор дойде не от съзнанието на Петър; в случая се проявяват онези по-дълбоки сили, които се намират в човека и които той все повече и повече превръща в съзнателни сили. Ние носим в себе си физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз; после се издигаме нагоре до Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух благодарение на метаморфозата, засягаща съответно астралното, етерното и физическото тяло. Тези неща често се споменават в антропософската Духовна Наука.
към текста >>
„Ти си Христос,
Син
ът на живия Бог" невъзможно е тези думи да възникнат от твоята плът и кръв; те са произнесени от божествено-духовни сили, скрити дълбоко под прага на съзнанието, и те са най-дълбоките сили, вложени в човешкото същество.
Ние носим в себе си физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз; после се издигаме нагоре до Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух благодарение на метаморфозата, засягаща съответно астралното, етерното и физическото тяло. Тези неща често се споменават в антропософската Духовна Наука. Обаче силите, които някога ще развием в нашето астрално тяло като Дух-Себе, тези сили вече са налице там в нашето астрално тяло; само че там те са под властта на определени божествено-духовни Същества и не зависят от самите нас. По същия начин и в нашето етерно тяло вече са налице божествено-духовните очертания на Ду ха-Живот. Ето защо, поглеждайки Петър, Христос казва: Това, което сега се намира в твоето съзнание, далеч не е причината, за да изговориш тези думи; те бяха изговорени от една сила, която ти ще развиеш едва в бъдеще; тя е в теб, но ти все още не знаеш нищо за нея.
„Ти си Христос, Синът на живия Бог" невъзможно е тези думи да възникнат от твоята плът и кръв; те са произнесени от божествено-духовни сили, скрити дълбоко под прага на съзнанието, и те са най-дълбоките сили, вложени в човешкото същество.
Да, в този момент прозвучават онези висши и тайнствени сили, от които е роден самият Петър, макар и той да не ги осъзнава напълно, и тъкмо тях Христос назовава „Отец в небесата" Ето смисълът на думите: „... защото не плът и кръв ти е открила това, а Отец, който е в небесата" (Матей 16, 17). Но сега Христос трябваше да добави и нещо друго. Той трябваше да си каже: В лицето на Петър аз имам пред себе си една личност, един ученик, чиято цялостна духовна деятелност протича по такъв начин, че не смущава наличните у него сили на Отца; и те са толкова могъщи, тези подсъзнателни човешки сили, че осланяйки се на тях той може да прибави още нещо към своята човешка същност. Ето кое е според Христос най-важното. Обаче то е валидно не само за Петър, но и за всеки човек; само че все още не е напълно обхванато от човешкото съзнание.
към текста >>
И ако онова, което нося на човечеството, ако импулсът, представляван от мен, се стреми към по-нататъшно развитие и иска да обхване всички хора, тогава то трябва да бъде основано на това, което току-що проговори от Петър: „Ти си Христос,
Син
ът на живия Бог." И тъкмо върху тази сила в човека, която все още не е разрушена от огнените пориви на напредващото съзнание, прозвучаваща сега като сила на Отца, искам аз да градя това, което все повече и повече ще процъфтява от моя импулс.
Но сега Христос трябваше да добави и нещо друго. Той трябваше да си каже: В лицето на Петър аз имам пред себе си една личност, един ученик, чиято цялостна духовна деятелност протича по такъв начин, че не смущава наличните у него сили на Отца; и те са толкова могъщи, тези подсъзнателни човешки сили, че осланяйки се на тях той може да прибави още нещо към своята човешка същност. Ето кое е според Христос най-важното. Обаче то е валидно не само за Петър, но и за всеки човек; само че все още не е напълно обхванато от човешкото съзнание. Тези човешки сили ще бъдат развити докрай едва в бъдеще.
И ако онова, което нося на човечеството, ако импулсът, представляван от мен, се стреми към по-нататъшно развитие и иска да обхване всички хора, тогава то трябва да бъде основано на това, което току-що проговори от Петър: „Ти си Христос, Синът на живия Бог." И тъкмо върху тази сила в човека, която все още не е разрушена от огнените пориви на напредващото съзнание, прозвучаваща сега като сила на Отца, искам аз да градя това, което все повече и повече ще процъфтява от моя импулс.
И когато хората напълно овладеят този велик принцип, ще се възцари едно ново човечество, което ще следва не друго, а Христовия Импулс. Ето какво съдържат думите: „Ти си Петър и върху тази скала аз искам да съградя една човешка общност, една общност от хора, които ще изповядват Христовия Импулс." (Матей 16, 18). Днес почти по целия свят се води спор върху тези думи от Евангелието на Матей, обаче те могат да бъдат разбрани само ако ги осветлим с онази дълбока мъдрост, която е същевременно и мъдрост на Мистериите. И сега още в следващия миг ясно и недвусмислено е показано нещо друго: А именно, че Христос Исус действително гради върху по-дълбоките, подсъзнателни сили в Петър. Защото в следващия миг Христос говори за предстоящите събития и най-вече за приближаващата Мистерия на Голгота.
към текста >>
за духовната сила, струяща надолу чрез
Син
а на живия Бог, тогава Христос вече знае, че може да възвести на околните: Ето, отсега нататък, на Земята започва нещо съвършено ново; отсега нататък върху Земята започва да се проектира едно съвършено ново отражение, идващо от духовния свят.
Мойсей 22, 17). Тъкмо порядъкът, който цари всред дванадесетте съзвездия и който определя хода на планетите през Зодиака, тъкмо той се проявява в съдбата на дванадесетте колена Израилеви, както и в онези три пъти по четиринадесет поколения, за които вече стана дума. Следователно, чрез особената наследственост, осъществявана в кръвните връзки на тези дванадесет колена, възниква едно копие, едно отражение на макрокосмическите връзки. И тъкмо това беше казано на Авраам. В мига, когато Петър застава пред Христос Исус и в по-дълбоките пластове на своята природа се досеща за естеството на Христовия Импулс т.е.
за духовната сила, струяща надолу чрез Сина на живия Бог, тогава Христос вече знае, че може да възвести на околните: Ето, отсега нататък, на Земята започва нещо съвършено ново; отсега нататък върху Земята започва да се проектира едно съвършено ново отражение, идващо от духовния свят.
Докато за Авраам отражението на космическите отношения съществуваше в кръвното родство, отсега нататък в етично-морално-духовните отношения трябваше да се породи отблясъкът на онова, в което човекът може да се превърне чрез своя Аз! Когато хората разбират Христос в онзи смисъл, в който го разбираше по-висшата природа на Петър, тогава те ще основават не само такива общности, които се опират на кръвното родство, а и общности, които съзнателно градят връзките на любовта и ги разпростират от една човешка душа към друга. Или с други думи: Както в еврейската кръв и в родствените връзки, съществуващи през поколенията, беше постигнато това, което е необходимо за човешкия род според изисквания та на Макрокосмоса, и както от друга страна това, което трябваше да бъде отхвърлено в хода на общочовешката еволюция, беше постигнато също според звездните констелации, така и отсега нататък в рамките на етично-морално-духовните отношения, съзнателният Аз трябваше да роди всичко онова, което или разделя хората, или ги обединява в името на любовта. Връзките между хората трябваше да бъдат формирани или хармонизирани именно от съзнателния Аз. И всичко това се съдържа в думите, които Христос Исус изрича като продължение на отговора, който беше дал на Петър: „Това, което вържеш на Земята това, което завързва в теб по-дълбоката природа е същото, което е завързано и на Небето, и това, което същата тази природа развързва тук долу, е нещо, което е развързано също и на Небето" (Матей 16, 19).
към текста >>
И нищо чудно, че Евангелието на Матей посочва този момент като връхна точка в земния живот на Христос: „Осанна във ви
син
ите!
И сега той прибягва до образа на ослицата и нейното осле; или с други думи той издига ученици те до разбирането на това, което в духовния свят съответствува на зодиакалното съзвездие Рак. Следователно, тук ние сме изправени пред символичния израз на нещо, което възниква в живите, духовни връзки между Христос и неговите ученици, и то е облъхнато от такова величие, че не може да бъде изразено с думите на един или друг човешки език, а само чрез това, че Христос издига учениците и ги въвежда в отношенията на духовния свят, създавайки за тях съответните физически съответствия на макрокосмическия свят. И после той ги отвежда още по-високо, до мястото, където окултните сили на посветените отново ще бъдат употребени за благото на цялото човечество. Сега той се издига до онази висша точка, която може да бъде само загатната: Той стои в апогея на Слънцето, т.е. в зодиакалния знак Рак.
И нищо чудно, че Евангелието на Матей посочва този момент като връхна точка в земния живот на Христос: „Осанна във висините!
" Тук всеки тон е така подбран, че чрез това, което става, учениците израстват, за да внесат в еволюцията на човечеството чрез процесите, настъпили в самите тях онези макрокосмически сили, които Христос донесе от духовния свят. А сега следващият разказ за Пасхата не е нищо друго, освен реалното и живо вливане на всичко онова, което първоначално трябваше да бъде поето от учениците под формата на едно учение, за да може после по един магичен начин да проникне в цялото човечество чрез силите, бликащи от Мистерията на Голгота. Ето как трябва да разбираме това място от Евангелието на Матей и неговите по-нататъшни описания. И сега ние започваме да разбираме също, как евангелистът Матей винаги е бил наясно, че трябва да изтъква контраста между живото учение, идващо от космическите висини и завладяващо душите на учениците, и всичко онова, което трогва външните хора, които остават невъзприемчиви за силите на самия Христос Исус. Ето защо ние ставаме свидетели на онези разговори с книжниците и фарисеите, на които ще се спрем утре.
към текста >>
И сега ние започваме да разбираме също, как евангелистът Матей винаги е бил наясно, че трябва да изтъква контраста между живото учение, идващо от космическите ви
син
и и завладяващо душите на учениците, и всичко онова, което трогва външните хора, които остават невъзприемчиви за силите на самия Христос Исус.
в зодиакалния знак Рак. И нищо чудно, че Евангелието на Матей посочва този момент като връхна точка в земния живот на Христос: „Осанна във висините! " Тук всеки тон е така подбран, че чрез това, което става, учениците израстват, за да внесат в еволюцията на човечеството чрез процесите, настъпили в самите тях онези макрокосмически сили, които Христос донесе от духовния свят. А сега следващият разказ за Пасхата не е нищо друго, освен реалното и живо вливане на всичко онова, което първоначално трябваше да бъде поето от учениците под формата на едно учение, за да може после по един магичен начин да проникне в цялото човечество чрез силите, бликащи от Мистерията на Голгота. Ето как трябва да разбираме това място от Евангелието на Матей и неговите по-нататъшни описания.
И сега ние започваме да разбираме също, как евангелистът Матей винаги е бил наясно, че трябва да изтъква контраста между живото учение, идващо от космическите висини и завладяващо душите на учениците, и всичко онова, което трогва външните хора, които остават невъзприемчиви за силите на самия Христос Исус.
Ето защо ние ставаме свидетели на онези разговори с книжниците и фарисеите, на които ще се спрем утре. Днес обаче бихме искали да изтъкнем още веднъж: След като е отвел своите ученици толкова далеч, колкото е възможно, позволявайки им да вземат участие в процесите на посвещението, Христос Исус им показва и далечната перспектива, че ако вървят по този път, самите те ще изживеят навлизането в духовния свят на Макрокосмоса. Той им казва, че самите те са предразположени към посвещението и че то им предстои, и те ще навлязат в макрокосмическия свят, където те все повече и повече ще опознават истинската природа на Христос като онова Същество, което изпълва всички духовни пространства и чиито видим образ те имат в лицето на Исус от Назарет. Че те са готови за това посвещение и че ще се превърнат в посветени на цялото човечество ето какво трябваше да обясни Христос на своите ученици. Той можа още да им посочи, че самостоятелното посвещение е възможно, само ако човек позволи на своя душевен свят да израсне в атмосфера на спокойствие и постоянство.
към текста >>
Следващата степен е тази, при която се пробужда Духът-Живот, и съответния човек са наричали или „Слънчев герой" в смисъла на персийските Мистерии, понеже тогава той направо е приемал силата на Слънцето, издигайки се нагоре към духовните Слънчеви сили, или пък направо „
Син
на Отца".
Древните, а в известен смисъл и новите Мистерии, имаха три степени на макрокосмическото посвещение. Първата степен беше тази, при която човекът възприема всичко, което може да бъде възприемане чрез Духа-Себе. В този случай той е не само човек в нов смисъл, но израства до това, което в смисъла на Йерархиите означаваме като „Ангелска Йерархия; т.е. Йерархията, разположена най-близо до човека. Така например в персийските Мистерии са наричали онзи, който израства в Макро космоса и чийто Дух-Себе е достатъчно силен, или „персиец", понеже човек от такава величина престава да бъде единично лице и вече принадлежи към Ангела на персийския народ, или пък направо „Ангел".
Следващата степен е тази, при която се пробужда Духът-Живот, и съответния човек са наричали или „Слънчев герой" в смисъла на персийските Мистерии, понеже тогава той направо е приемал силата на Слънцето, издигайки се нагоре към духовните Слънчеви сили, или пък направо „Син на Отца".
И накрая, онзи, у когото се пробужда Атма или Човекът-Дух, древните Мистерии наричали „Отец". Това бяха трите степени на посвещение: Ангел, Син или Слънчев герой и Отец. Само най-висшите посветени можеха да съдят за това кога може да настъпи посвещението за един или друг човек. Ето защо Христос казваше: Посвещението ще дойде, ако следвате пътищата, които ви посочих аз. Вие ще се издигнете в Царството небесно, обаче точният час не е известен нито на „Ангела", който носи Духа-Себе, нито на „Сина" с неговия Дух-Живот, а само на най-напредналите в посвещението, които са стигнали до степента „Отец".
към текста >>
Това бяха трите степени на посвещение: Ангел,
Син
или Слънчев герой и Отец.
В този случай той е не само човек в нов смисъл, но израства до това, което в смисъла на Йерархиите означаваме като „Ангелска Йерархия; т.е. Йерархията, разположена най-близо до човека. Така например в персийските Мистерии са наричали онзи, който израства в Макро космоса и чийто Дух-Себе е достатъчно силен, или „персиец", понеже човек от такава величина престава да бъде единично лице и вече принадлежи към Ангела на персийския народ, или пък направо „Ангел". Следващата степен е тази, при която се пробужда Духът-Живот, и съответния човек са наричали или „Слънчев герой" в смисъла на персийските Мистерии, понеже тогава той направо е приемал силата на Слънцето, издигайки се нагоре към духовните Слънчеви сили, или пък направо „Син на Отца". И накрая, онзи, у когото се пробужда Атма или Човекът-Дух, древните Мистерии наричали „Отец".
Това бяха трите степени на посвещение: Ангел, Син или Слънчев герой и Отец.
Само най-висшите посветени можеха да съдят за това кога може да настъпи посвещението за един или друг човек. Ето защо Христос казваше: Посвещението ще дойде, ако следвате пътищата, които ви посочих аз. Вие ще се издигнете в Царството небесно, обаче точният час не е известен нито на „Ангела", който носи Духа-Себе, нито на „Сина" с неговия Дух-Живот, а само на най-напредналите в посвещението, които са стигнали до степента „Отец". И тук Евангелието на Матей се обръща към нас с думи, които са в пълно съгласие в мистерийните традиции. Ние виждаме, че възвестяването на Царството небесно не е нищо друго, освен едно предсказание към учениците, че те ще стигнат до посвещението.
към текста >>
Вие ще се издигнете в Царството небесно, обаче точният час не е известен нито на „Ангела", който носи Духа-Себе, нито на „
Син
а" с неговия Дух-Живот, а само на най-напредналите в посвещението, които са стигнали до степента „Отец".
Следващата степен е тази, при която се пробужда Духът-Живот, и съответния човек са наричали или „Слънчев герой" в смисъла на персийските Мистерии, понеже тогава той направо е приемал силата на Слънцето, издигайки се нагоре към духовните Слънчеви сили, или пък направо „Син на Отца". И накрая, онзи, у когото се пробужда Атма или Човекът-Дух, древните Мистерии наричали „Отец". Това бяха трите степени на посвещение: Ангел, Син или Слънчев герой и Отец. Само най-висшите посветени можеха да съдят за това кога може да настъпи посвещението за един или друг човек. Ето защо Христос казваше: Посвещението ще дойде, ако следвате пътищата, които ви посочих аз.
Вие ще се издигнете в Царството небесно, обаче точният час не е известен нито на „Ангела", който носи Духа-Себе, нито на „Сина" с неговия Дух-Живот, а само на най-напредналите в посвещението, които са стигнали до степента „Отец".
И тук Евангелието на Матей се обръща към нас с думи, които са в пълно съгласие в мистерийните традиции. Ние виждаме, че възвестяването на Царството небесно не е нищо друго, освен едно предсказание към учениците, че те ще стигнат до посвещението. Това ясно проличава в глава 24. от Евангелието на Матей. Ако правилно четем съответните пасажи, съвсем осезателно ще доловим, че Христос насочва мислите към разпространени за времето си учения относно израстването в Царството небесно.
към текста >>
7.
Седемте принципа на Макрокосмоса и тяхната връзка с човека. Бележки от лекция в Кьолн, 28. Ноември 1911
GA_130 Езотеричното християнство
IV.
Син
Човечески
Той трябва да развие своите седем принципа също както и човекът. Тези принципи представляват целостта на Йерархиите. I. Серафими, Херувими, Престоли II. Господства, Сили, Власти (Кириотетес, Динамис, Ескузиаи) III. Архаи, Архангели, Ангели
IV. Син Човечески
Линията на развитие на макрокосмическите принципи е следната: Първи макрокосмически принцип на развитието = Престоли Втори макрокосмически принцип на развитието = Херувими Трети макрокосмически принцип на развитието = Серафими Четвърти макрокосмически принцип на развитието = Христос
към текста >>
Първото пряко реално действие в нашата епоха настъпи с откровението на
Син
ай, където Христос се яви на Мойсей под името Яхве, или Йехова.
6. Предчуствие за Юпитеровото развитие 7. Предчувствие за Венериното развитие Следователно Христовият Принцип ще се развива и по-нататък през епохата на Юпитер, за да стигне пълното си развитие едва към средата на Шестата – Венерината епоха. От средата на Атлантската епоха Христовият Принцип може да действува едва в зародишен вид. При човека това става чрез първия Азов зародиш.
Първото пряко реално действие в нашата епоха настъпи с откровението на Синай, където Христос се яви на Мойсей под името Яхве, или Йехова.
След това стана прякото свързване на Христос със Земята чрез Кръщението в реката Йордан и чрез трите години в телата на Исус от Назарет. Следователно Христовият Принцип се вля в човечеството същевременно с импулса на Аза. Ето защо Христос означава макрокосмическия Аз. По-нататъшното развитие на петия, шестия и седмия принцип на Земята може, следователно, да бъде усетено само като един вид вътрешно предчувствие. На човека не може да бъде дадено никакво по-висше тяло, освен изграденото с четвъртия макрокосмически принцип физическо тяло.
към текста >>
НАГОРЕ